„Какво е за мен Метаболитен Баланс?“
от Росица Георгиева
Отговорът на този въпрос съм го споделяла с близки, познати и непознати многократно. Това е може би най-лесно намереният отговор – ЖИВОТ. Това е за мен тази програма – чисто и просто с нея всеки подарява на себе си нов живот, нови емоции, нови мечти!
Може би е редно да ви запозная накратко със своята история и как стигнах до този извод.
Казвам се Росица и в момента съм на 25 години. От ранна детска възраст започна моето ходене по мъките, естествено с моите родители, по разни диетолози, дебелариуми и прочие.
Всеки ми нагласяше своите схеми и уж се опитваха да ми помогнат, но ме гледаха с такъв съжалителен и донякъде погнусен поглед заради начина, по който изглеждах. Виждах как обвиняваха родителите ми за състоянието, въпреки че вината не беше в тях. Те се опитваха по всякакъв начин да ме подкрепят. Подлагаха се на същите неща като мен, но тъй като бях по-малка и неосъзната, в ранен пубертет, някак си не разбирах какво искат от мен и защо искат да се измъчвам с диети.
С годините нещата ставаха все по-зле. Подлагала съм се на абсолютно всякакви диети, излезли до края на 2013 година. Кой каквото не ни е казал, това не сме пробвали. Сваляла съм общо стотици килограми и после съм си качвала всичко в плюс. Бях стигнала до там, че на 14 години моя съседка ми назначи така да се каже своя диета – цяла седмица само вода и сок от арония и само неделя вечеря, като първата седмица 2-3 ябълки, втората пилешка пържола с малко салата и така ги редувах. За месец и половина свалих 30 кг. Бях на седмото небе. Имах стимул. Сменях дрехи.
НО….. ето това НО беше прелома за мен. След тези -30 кг качих ако не двойно, то поне 50 кг. Бях ужасена, отчаяна и предадена. Нямах желание и стимул нито за живот, нито за мечти, нито за каквото и да е. Исках да съм сянка и да не ме забелязват, защото чувах само подигравки и подмятания. Най-лошото беше, че в такъв момент, когато чуваш за себе си такива ужасни думи, започваш да им вярваш и да приемаш всяка гнусна дума за себе си.
През 2012 година заминах да уча в Шотландия. Там стресът ми се отрази неимоверно и с всяко прибиране в България аз изглеждах все по-изкуствено подута. Хапвах по 1 кисело мляко на ден и си мислех, че ще постигна чудеса, а всъщност качвах все повече и повече.
И ето, че в началото на 2014 година съвсем случайно моят баща от свой познат разбрал за „Метаболитен Баланс“ и „Радост и Радост“. Звънна ми страшно развълнуван и разказа. Съответно моята реакция беше „Ох, поредното нещо. Нямам желание за повече експерименти.“
Не исках да разочаровам родителите, а и себе си за пореден път и реших, че това ще е наистина последното, на което ще се подложа. Бях стигнала до момент, в който ми беше все едно какво ще се случи с мен. Дори и не мечтаех, не излизах… просто не живях. Така достигнах стоите 138 кг, а може би и да бяха повече, защото може би седмица преди да отидем в Бургас при Станислава, си поставих за цел да погладувам.
Януари месец 2014 година се запознах със Станислава от „Радост и Радост“. Да си призная честно, първоначално бях адски притеснена. Знаех, че ще ме теглят и мерят, а това бе моят кошмар. Срамувах се от себе си. Когато се запознах с нея не предполагах, че това ще е моето НОВО и ИСТИНСКО начало на моя ЖИВОТ.
След проведената среща нямах съмнения. Исках да опитам. От нея получих за пръв път логични обяснения как функционира тялото на човек и как можем да променим нещата без кой знае какви лишения. До сега само ми казваха яж това, не яж онова, ама защо и как нямаше обяснение. Ако трябва да съм напълно искрена в началото ми се струваше нереално, особено когато ми показваше снимките на хора преди и след… Прибрах се някак заредена и имах вътрешно усещане, че нещо ще се случи, но дали по-добро или по-зло още не знаех.
Така стартирах своя нов живот с програмата „Метаболитен Баланс“. Странно ми е да я нарека даже програма или диета. За мен не е това. За мен е просто начин на съществуване. Килограмите и сантиметрите се топяха бавно, но сигурно. По-здравословно и пълноценно никога не се бях хранила. Не усещах глад както при останалите „диети“.
Бях толкова щастлива. Чувствах се жива. Постепенно болките в гърба ми отшумяха. Започнах да си тренирам редовно. Движех се свободно. Чувствах се лека като фея, а преди това едва се движех. Тежеше ми всичко, което трябваше да правя. Всяко нещо ми костваше страхотни усилия.
Постепенно започнах да се променям и визуално. Жадувах да дойде всеки четвъртък. Това беше денят, в който аз се теглех и мерех. Просто резултатите ме стимулираха страшно много. Хората не спираха да ме гледат и разпитват… А аз бях просто ЖИВА и безкрайно щастлива! Имах цялата енергия на света, събрана в мен!
За година и половина постигнах своята цел. Тя не беше само моя, а целта, която първоначално си поставихме със Станислава, тоест да стана поне 70 кг или наполовина на това, което бях през януари 2015.
Не спирах да се снимам, да се гледам в огледалото и да си купувам рокли, рокли и пак рокли. Бях забравила за протритите крака, за паласки, за огромния корем и увисналите ръце. Всичко беше в миналото и сякаш не го бях преживяла аз, а някой друг.
„Метаболитен Баланс“, „Радост и Радост“, и по-точно Станислава, промениха моя живот и то не точно промени, а по-скоро даде старт на моето ново начало. Вече нямах време да мечтая, защото сбъдвах мечтите си една след друга.
Безусловната подкрепа, която получавах по този бих казала труден път, ме стимулираше да не се отказвам. Знам колко е трудно да гледаш как хората се хранят със всякакви боклуци и не им се отразяват видимо, докато при мен не беше така. Чак когато започнах тази програма разбрах всъщност, че тези слаби хора с перфектни фигури не са за завиждане, защото те тровят себе си с хиляди неща, от които нямат нужда.
Новият ми начин на пълноценно и редовно хранене беше най-голямото чудо за мен. Чувствах се сита и търпеливо изчаквах следващото си хранене.
С времето промених вкуса си. Научих се да хапвам неща, които преди отричах или изобщо не бях опитвала. Чиниите ми бяха толкова цветни и отрупани с плодовете и зеленчуците. Изглеждаха вълшебно. Бях толкова щастлива. След като свалих 70 кг ги задържах доста време. Не започвах да качвам като луда нагоре отново както преди.
През 2017 година разбрах, че съм бременна. В началото си казвах, че трябва да внимавам, защото знам колко усилия ми костваше да вляза в релси и най-вече да заобичам себе си отново! Това беше най-трудната ми мисия.
ОБАЧЕ…. Ето, че за пореден път в моят живот се появи това „НО“. По време на бременността знаех какво трябва да ям, но не го спазвах както трябва. Стриктна е последното нещо, което може да се каже за живота ми през деветте месеца.
През април 2018 станах майка за пръв път на нашето момченце. Щастието и усещането бяха неописуеми. Вълнението не мога да опиша с думи.
Онези обаче стари помисли ме връхлетяха с пълна сила още в родилния дом. Там имаше жени, които са родили и не им личеше, че са били бременни, а аз бях огромна до тях. Бях отново в изходната позиция от 2015 година. Депресирах се. Беше ми трудно да си наглася програмата спрямо бебчето. Не знаех какво да правя. Появиха се онези стари и дълбоко заровени усещания на безсилие, отчаяние и физически болки.
Разрових се из старите си снимки. Видях каква съм била. Чудех се дали ще мога пак. Гледах си старите дрехи и се чудих какво да правя с живота си. Бях твърдо решена, че трябва да помогна на себе си. Не исках да се намразвам отново. Страхувах се да не попадна в онази въртележка и да не намирам изход. Не исках да изгубя себе си, въпреки че така се чувствах.
Вече знаех какво е решението на моя проблем и какво трябва да направя, за да намеря отново пътя към здравето и щастието. Така рестартирах своята програма. Знам, че с търпение и минимални усилия мога да постигна много и да видя в себе си, но този път красивата не просто жена, а майка! Надявам се скоро да успея да се похваля отново с постиженията си.
На всеки, който се чуди какво да прави със себе си и как да заобича тялото си, мога да кажа – Вярвайте в себе си! Няма непреодолими пречки по пътя към новия Ви живот! Помогнете на себе си да се заобичате и да бъдете пълноценни и най-вече здрави! Нищо не е трудно и невъзможно, когато е желано!
